Формиране на ценности чрез приказките при 5 – 7-годишните деца

УВОД

Образованието и възпитанието на съвременните деца налагат по-ефективно учене, креативно мислене, иновативно и ангажирано поведение, за да могат да отговорят на предизвикателствата на съвремието. Настъпилите промени отразяват тенденциите на развитие при децата днес. За да получи адекватно образование съвременното дете, то нормативно е регламентирано със Закон за предучилищно и училищно образование и Наредба №5, която е държавен образователен стандарт. Тези два документа поставят във фокус насърчаването и подкрепата на детската личност – нейния светоглед, морално ориентиране и ценности.

Проблемът за ценностите е един от значимите за съвременното образование. Ценностите са ключови в човешкото поведение, затова те трябва да се формират още в първите години на детството, защото нашето съвремие предлага на децата противоречиви модели на поведение. Хуманистичният подход изисква у децата да се формират и развиват положителни качества като отзивчивост, взаимопомощ, честност… От друга страна ставаме свидетели на конфликти, лъжи и измами, които са предпоставка за отрицателни прояви като грубост, агресивност и насилие.

Ценността е важен структурен елемент на поведението. Активирането на дадена ценност е първият етап по пътя към превръщането ѝ в поведение. Това е процес, при който тя излиза на преден план и се превръща в обект на обработка на информация в психиката. Затова възниква въпроса необходимо ли е да се формират у съвременното дете добродетели, които ежедневно да присъстват в неговите постъпки и поведение?

Детето овладява ценностите в общуването с възрастните, връстниците, семейната среда, детската градина, изкуството, медиите, литературата. Едно от ефективните средства за приобщаване на детето от предучилищна възраст към общочовешки нравствени ценности е приказката. Чрез достъпното съдържание, поднесено с подходяща интонационна изразителност, детето лесно и непринудено разбира човешките добродетели.

Честността, уважението, хуманизмът, разумът, справедливостта, нравствеността, солидарността, толерантността са „царството на ценностите“ – неделими и универсални общочовешки добродетели, които художествената литературата за деца възпитава чрез своите герои и техните постъпки.

Самият факт, че приказката е оцеляла през толкова хилядолетия от историята на човечеството, говори, че има нещо много сериозно, което да обуславя нейното съществуване. Нещо, което решително надхвърля обичайните представи за приятно допълнение към сивотата на всекидневието, доставящо специфична наслада. Това, че насладата от съпреживяването на художествената творба е важен фактор и без нея хората едва ли ще пристъпват с такава радост към изкуството.

Запазила своето очарование и неповторимост, приказката си остава незаменима и обичана от децата. Те я търсят, слушат, преразказват, рисуват нейните герои и се стремят да им подражават. Приказката дава неизчерпаеми възможности. Тя задоволява емоционалната им жажда, приповдига духа им, разпалва чувствата. Общуването с приказката активизира детето и му носи радост.

Не би могло да се отрече въздействието, което притежава приказката над човека, особено над детето. Тя допълва неговия реален свят, като удовлетворява потребността му да фантазира. Утолява емоционалната жажда на детето за знания, вълшебства и чудеса. Никъде другаде, освен в приказките, няма толкова много човешки надежди, толкова вяра и любов, толкова много загадки, неизвестност, неочаквани промени.

Приказката е привлекателна, желана и необходима за съвременното дете, защото тя оказва положително влияние върху неговото развитие. То я слуша и чете с интерес, заживява с мислите и постъпките на героите, вълнува се от магията на неизвестното и загадъчното, в които го потапя приказният свят. Чрез умело направлявания процес на активна мисловна и емоционална дейност, у него се развиват естетически чувства и възприятия, формират се редица нравствени ценности, оценка за добро и зло.

Приказката е свободна, непринудена и непосредствена игра на детското въображение, в която то безспирно пътешества в приказния свят.

Със силата си на въздействие и с ценните си качества тя е незаменимо средство в педагогическата дейност на всеки учител. Възпитателната роля на приказката се корени в нейната жизнена убедителност и емоционално въздействие. Тя се използва при възпитанието на детето от предучилищна възраст за осъществяването на редица възпитателни задачи. Тя е сериозно средство за духовно и възпитателно въздействие. Приказката използва образи и средства, произтичащи от естествения, живия живот – отразява ги, оглежда се в него, тя представя смислови светове, създадени от нейния автор. Детето само извлича поуки от приказките, които носят послание за вярата в доброто, за силата на приятелството, за любовта към родината и близките.

Чрез художественото произведение детето научава много за света. По този начин то е подложено на изпитание и проверка за това, което вече знае, както и собственото му поведение в различни житейски ситуации. От друга страна, с помощта на приказките то възприема съществуващите морални и обществени принципи за поведение и отношения между хората към обществото като цяло. И същевременно художествената творба, въвлича детето в пресъздадената от нея сложни житейски ситуации, подтиква го към усвояване на общочовешките ценности. Базисни ценности за възрастта са например честността, приятелството, доброто и злото и т.н.

Като се позоваваме на промените, които настъпват в обществото и законите, които са налице днес, и отчитайки възможностите на приказките, се насочваме към проучване как приказките могат да повлияят върху ценностното формиране на 5 – 7-годишното дете.

Цел на настоящото изследване е да се проучи ролята на приказките за формиране на ценности при децата от предучилищна възраст чрез обогатяване и разширяване на детските представи за доброто, свързващи се с нравствените качества: добросърдечен, учтив, скромен, честен и умен.

За постигането ѝ са конкретизирани следните изследователски задачи:

1. С теоретико-изследователски характер:

– Да се проучат, систематизират и анализират основни литературни източници за ценностите, като се откроят спецификите на тяхното проявление в педагогическото взаимодействие с децата от предучилищна възраст.

– Да се очертаят основни ценности и да се конкретизира съдържанието им при 5 – 7-годишните деца.

– Да се установи отношението на децата към приказката и ролята ѝ в живота на съвременното дете.

– Да се изследват възможностите на приказките за формиране на ценности при децата от предучилищна възраст.

2. С експериментално-приложнен характер:

– Експериментално да се изследва формирането на ценности (добросърдечен, честен, скромен, учтив и умен) при децата от предучилищна възраст.

– Да се проучи мнението на учители за мястото и ролята на приказките и тяхното прилагане в педагогическата практика за формиране на ценности при децата.

– Да се изследва отношението на родителите относно актуални въпроси за формиране на ценности при децата от предучилищна възраст.

– Да се подберат приказки с подходящо съдържание за възпитаване на конкретни добродетели при 5 – 7-годишните деца.

– Да се създаде и експериментира модел за формиране на ценности при 5 – 7-годишните деца и неговото прилагане.

Обект на настоящото изследване са педагогическите възможности на приказките за формиране на ценности (добросърдечен, честен, скромен, учтив и умен) при 5 – 7-годишни деца.

Предмет на изследването са ценностите, които 5 – 7-годишни деца формират чрез модела от приказки.

Етапите на настоящото изследване се съотнасят към три основни нива:

• дескриптивно – събиране и систематизиране на емпиричната база данни, обвързани с целта и задачите на научното изследване;
• интерпретативно – формализирано описание на работната хипотеза;
• конструктивно – разработване и изпробване на модел от приказки за формиране на ценности при 5 – 7-годишните деца.

Хронологията на провеждане на изследването включва три периода:

1. Първи период (2013 – 2014 г.). Проучване на литературни източници по темата и анализ на състоянието на изследвания проблем в педагогическата, методическата и психологическата литература. Определени са целите, задачите, обектът и предметът на изследването. Фиксирани са параметрите на емпиричното проучване. Проведено е експериментално наблюдение и натрупване на първична емпирична информация от учебната реалност, свързани пряко с целта на научното изследване.

2. Втори период (2014 – 2015 г.). На базата на натрупаната информация са изведени емпирични зависимости, които са подложени на научно обяснение. На основата на теоретични обобщения е разработен модел за формиране на ценности при децата чрез приказките. Определени са методическите условия за приложението му. Апробацията е реализирана в 6 предучилищни групи. Включени са 136 деца, 50 учители от Великотърновска област, както и 134 родители. На база на получените резултати са изведени заключения за ролята на приказките за формиране на ценности при 5 – 7-годишните деца. Обучителният експеримент е проведен с 72 деца от Великотърновска област.

3. Трети период (2015 – 2016 г.). Проведено е теоретично обобщение на резултатите, получени в хода на диагностичното изследване. Обобщени са резултатите от: анализ на наблюдение с деца в игрова среда; анкети, проведени с децата, учителите и родителите, въз основа на които са формулирани изводи. Изведени са зависимости при систематизацията и оформянето на резултатите от изследването.

Важността на настоящото изследване е продиктувана от съвременните условия, в които растат децата днес. В този свят на глобализация, изискванията за възпитаване на съвременното дете се увеличават и придобиват все по-голяма значимост. Ето защо основна задача е да се разгърне максимално детския характер като се изградят определени ценности. За да се постигне това, избрахме едно от най-достъпните и ефективни средства, а именно – приказките. Те заемат основно място в живота на детето, незаменима част от неговото ежедневие. Детето в тази възраст проявява силно впечатление и любопитство, то е водено от естествен стремеж да научи повече, да разбере всичко. А психическите и емоционалните изменения на възрастта са условие за ефективно формиране на добродетели у съвременното дете чрез приказките. Затова познавайки развитието на детето от 5 до 7-годишна възраст, се счита, че този период благоприятства за формиране на добродетели.

Глава първа: общотеоретични основи на проблема за формиране на ценностите при децата от предучилищна възраст

1. Теории за ценностите и ценностната система

Животът на човека се ръководи от неговата ценностна система. Тя е ключът при всеки избор, при всяка проява на воля. Ценностите на човека носят съществена информация за него, тъй като чрез тях могат да бъдат разбрани неговите нагласите и мотиви. Те налагат свой отпечатък върху поведението, моделират по свой индивидуален начин енергийния и информационния поток, протичащ двупосочно между индивида и неговата среда.

В днешното общество, където съществува дезорганизация на „конкретната нормативна структура, повечето от членовете на групата са изтръгнати от адаптацията със значими характеристики на тяхното социално обкръжение. Старата мрежа от социални и културни норми е подкопана, а очакванията са фрустрирани.“ (Lewis Coser, 1968, с. 383). Това налага да се разгледат и преосмислят понятията ценност, ценностна система, ценностна ориентация и нагласа, както и някои основни концепции за ценностите на личността и на тази основа да се изведе ценностен модел на ранното детско развитие.

Понятията „ценност“, „ценностна система“ и „ценностна ориентация“ присъстват в предметната област на различни социални и хуманитарни науки – психология, социология, културология, политология, педагогика, философия, антропология, психология на личността и др. От една страна, ценностите се приемат като обективни норми и регулатори на социалното поведение, а от друга, са субективни концепции за нещо желано от индивида или групата.

В Съвременен тълковен речник понятието ценностсе определя като 1. Стойност, значимост. 3. Материална или духовна придобивка. Културни ценности“ (Буров, Ст., Бонджолова, В., 1994, с. 991).

Психологическите теории интерпретират ценностите като черти, мотиви, нагласи, жизнени цели, каузални атрибуции, убеждения, очаквания, намерения, модели на поведение, насоченост на интересите и желанията и т.н. Макгир ги определя като еквивалентни на много общи нагласи (McGuire, 1969), а Кембъл (Cammbell, 1963) – като валентност на обектите (Cammbell, 1963).

В руската психологическа литература системата от ценностни ориентации е разделена на ценности-цели и ценности-средства. Те включват приблизително същите ценностни характеристики.

Във философския речник понятието „ценност“ е въведено за пръв път от немския философ Р. Лотц през втората половина на XIX век. С него се означава всяко нещо, което носи удоволствие на човека и което само се утвърждава като ценност с активната роля на емоционалните нагласи на субекта по отношение на обекта. Ценността се определя като „нещо, което чувствата диктуват да бъде признато за по-висше, отношението ни към което може да е съзерцание, признание, обожание, както и стремеж към него.

Проблемът за ценностите се разглежда от много автори, както във философски, така и в психологически и педагогически план. Затова при дефинирането на това понятие съществува голямо многообразие. Изследователи от най-различни научни области се опитват да изяснят тази проблематика.

Според П. Рикьор „ценността е полуемпирично, полуаприорно, полуисторично, полутрансцендентно квазипонятие, в което се съчетават претенциите за всеобщността и универсалността на някои задължения, както и признанието за тяхната релативност и историчност“ (П. Рикьор, 2004, с. 457).

Под ценности Хофстеде разбира „склонността да се предпочита определено състояние на нещата пред друго“. Според него ценностите се формират до 10-годишна възраст и трудно се променят, защото много от тях функционират подсъзнателно като безусловни рефлекси. Те са взаимосвързани, притежават определен интензитет и формират ценностни системи или йерархии. „Обратно, символите, героите и ритуалите изграждат периферните равнища на културата и се определят като практики. В хода на социалната еволюция те се променят сравнително лесно.“ (М. Гарванова, 2013, с. 19).

Според И. Иванов ценността акцентира върху особеното значение за човека или обществото на някакви обекти, отношения или явления. Ценностите са характеристики на реалността, относно които съществува нагласа за приемане, сбъдване.

Според В. П. Тугаринов „ценността“ разкрива един от съществените моменти в универсалната взаимовръзка на явленията, а именно значимостта на едно явление за съществуването на друго. Ценностните представи ориентират човека в действителността, направляват и координират неговата дейност (В. П. Тугаринов, 1960, с. 156).

Ценностите са относителни и променливи – това, което е ценно за един човек, за друг може да е безразлично или даже неприятно. Често хората имат различни ценности. Според Козер това е „борба на ценности или претенции за статус, власт и ресурси, при което конфликтуващите страни се стремят не само до достъп на желаните ценности, но също така да неутрализират, наранят или елиминират своите съперници“ (Coser, 1968, с. 232).

Днес понятието за ценността се свързва с представата за определен образец в обществената действителност, характерен начин на поведение, оценка за процеси, явления и проблеми. Ценностите се различават в зависимост от сферата на обществения живот. Тяхната съвкупност образува ценностна система на дадена общност.

По същество всички ценности са социални. Те възникват, функционират и се развиват единствено в социума. В него се изграждат нагласи и начини на поведение на отделните индивиди и социалните групи в процесите на социално взаимодействие. Разглеждат се като духовни, материални, културни, морални, политически, цивилизационни и др.

„Духовните ценности са водещи оценъчни представи за поведение и

действия за утвърждаване на дадено принципно отношение, позиция, за постигането на определен резултат, който може да бъде също така и материален. Те фиксират пътя, начина и метода, понякога и подбора на средства, подходи, смятани за „правилни“ и „добри“ за постигането на резултата. Вторите са вече „овеществени“, „материализирани“ варианти на първите, т. е. след момента, в който те са се превърнали в реални, физически осезаеми факти, предмети, артефакти. С което стават „стойности“ по простата причина, че в тях има вложени не само духовни усилия, но и социално-практически действия, труд. Като артефакти вторите често се третират като стока и са обект на размяна, в т.ч. на пазар и търговия“ (И. Велев, 2012, с.104-105).

Цивилизационните ценности се делят на духовни и материални. „В тази връзка е прието също да се прави разграничение между културата като предимно духовни ценности, и цивилизацията като включваща по-скоро материалните ценности, артефактите“ (пак там).

Под морални ценности се разбира нравственото значение на личността, нейните постъпки, нравствените характеристики, моралното съзнание – морални норми, принципи, идеали, понятията за добро, зло, справедливост, щастие и др.

Всеки човек е ориентиран към определена система от ценности, които са важни само и единствено за него и обуславят поведението му. Ценностната ориентация има характер на относително устойчиво, избирателно отношение на личността към определени аспекти на нейното социално обкръжение, на устойчива ориентация на поведението при всички случаи, когато човек влиза в контакт с определени материални или духовни явления. Тя насочва стремежите и желанията, служи като основа на избора и самооценката на действията, очертава линията на бъдещото поведение. Тя направлява действията ни, всички наши разсъждения, определя избора ни. „В нея ценностните ориентири намират отражение всички личностни свойства, черти на характера, тенденции и способности на човека. Тя е определена нагласа на личността към ценностите на материалната и духовната култура на обществото“ (Ст. Ангелов, В. Момов, П. Данев, 1975, с. 62-63).

Фактори, които оказват особено въздействие върху ценностните приоритети, са възрастта, полът и образованието. (Kohn, M.L., & Schooler, 1996, pp.1-24). Тези три фактора в голяма степен детерминират житейските обстоятелства, в които живее индивидът, включително опитът му в социализацията, социалните роли, очакванията и санкциите, с които се сблъсква и др.

Ценностите на хората придават различна тежест на потребностите им в определен момент и съответно – различна значимост на всяко от възможните поведения в съответната ситуация (Feather, N. T1988, pp. 105-124).

Индивидуалната система от ценности на всеки човек е важна подсистема на неговата личност. Тя се формира от жизнения опит на човека и се ръководи от на неговите преживявания. Тази система осигурява устойчивост на личността, утвърждава поведението, определя насочеността на неговите потребности и интереси. Целостността, устойчивостта на системата от ценности определя зрелостта на личността.

„По-важните за личността ценности се активират по-лесно, т.е. те са по-достъпни за превръщането им в мoтиви, което донякъде обяснява защо приоритетните ценности са по-видими в поведенията“ (Bardi, A., 2000).

Ценностите имат комплексен характер. В живота на индивида те се намират в един взаимно обуславящ се процес, в резултат на който се структурира ценностната система. В нейните рамки ценностите си влияят взаимно и така формират ценностните нагласи и ориентации на човека. Оттук се определят убежденията му за начините на поведение, т.е. те се осъществяват под влиянието на ценностната система като цяло, а не под въздействието само на една отделна ценност.

Когато е изградена ценностната ориентация на личността, се формира и отношение към околните, към действителността, към света въобще. „Ценностното отношение възниква при сравняване, съпоставяне на явленията с обществения идеал. Идеалът е това, към което човек се стреми, което иска да осъществи, а в най-широкия смисъл на думата това е животът, който той би искал да види“ (Ст. Ангелов, В. Момов, П. Данев, 1975, с. 60). Изхождайки от това, може да се предположи, че именно ценностите са тези идеали, към които трябва да научим децата от предучилищна възраст да се стремят да постигнат. Това са добродетели, които всяко съвременно дете трябва да притежава, за да се развие пълноценно.

Ценностната промяна е някакъв вид социална промяна. За да е налице реална ценностна промяна е необходимо да настъпят принципни промени в социалната база: променят се основни потребности, от които тръгва всяка ценност, както и възможностите за тяхната реализация; променя се социалният опит, което поражда и социалната промяна, а чрез него и социализационните процеси, възходящо формиращи интереси, желания, мотиви, оценки и оценъчни нагласи и ориентации за реализацията им (начина от самите потребности), за да се стигне до ценностната промяна. Промяната на определени ценности още не означава ценностна промяна. За такава говорим обикновено когато настъпи промяна на ценностната система като такава или на преобладаващата част от съставящите я основни ценности, които формират нейния облик и характер“ (И. Велев, 2012, с. 106).

Позовавайки се на теоретичните постановки, стигаме до извода, че ценностната промяна в начина на живот на децата от предучилищна възраст може да настъпи чрез съответни принципни промени. Достъпен начин за приобщаване към ценностите са приказките. При добър подбор на художествената литература, където се акцентира върху всяка една ценност, може да се постигне и изгради ценностна ориентация на детето.

Мнозина учени изследват ценностите и техните зависимости и представят различни концепции за ценностната система.

Според социоцентрично-колективистичната теория, представител на която е Джон Дюи, природата на човека е социоцентрична и колективистична, т.е. „детето се ражда егоистично и асоциално, затова задачата на колективното възпитание е да го направи обществено същество“ (И. Иванов, 2004, с. 32). Тази природа обуславя необходимостта от обществен живот. Счита се, че е водеща колективната борба за по-добро съществуване, че стремежът към лично щастие е недостижим извън човешкото общество.

Джон Дюи определя ценностите като средство за постигане на определена цел в конкретна ситуация. Счита ги за важни в процеса на възпитателната практика за формиране съзнанието на личността (Дж. Дюи, 1922).

„Социоцентричната концепция служи за основа на колективната педагогика. Нейна цел е формиране на социални качества на личността, умения за колективистични действия и социално дисциплинарно поведение. Основно е разбирането, че личността не се развива спонтанно – отвътре на вън, а се формира под действието на преки и косвени външни въздействия на колектива“ (И. Иванов, 2004, с. 33).

Според И. Иванов Джон Дюи свързва развитието на детето със социалните и психологическите проблеми на живота. Той смята, че основния стимул на общественото развитие е развитието на моралния опит на хората. Дюи счита, че „образованието е социална функция, то пряко зависи от характера на дадено общество“ (И. Иванов, 2004, с. 22). Според Дюи изграждането на стремежите, възгледите и приоритетите на човек е повлияно от средата. Именно средата заставя човек да мисли и чувства в дадено направление, тя укрепва едни възгледи и изменя други. Моралът се възприема и усвоява само затова, защото отговаря на характера на средата“ (И. Иванов, 2004, с. 22).

Индивидуалната психология на Адолф Адлер за формиране на ценности също изяснява ролята на ценностите. „Идеите на А. Адлер оказват мощно влияние върху съвременните изследвания в клиничната и индивидуалната психология. Акцентът, направен в неговата теория за социалния интерес като критерий на психичното здраве, способства за появяването на концепции за ценностните ориентации в психотерапията.

Концепцията на А. Адлер за съществената роля на социалния стил в развитието на личността се открива в много по-късните работи на Ерих Фром, Карен Хорни и Хари Съливан. Особеното подчертаване на волевите и творческите аспекти на личността оказва пряко или косвено влияние върху научните произведения на такива забележителни психолози като: Гордон Олпорт, Абрахам Маслоу, Роло Мей, ВикторФранкл, Алберт Елис“ (Ж. Стойкова, 2013, с. 8).

„А. Адлер изхожда от презумпцията, че нито една проява на жизнена активност не трябва да се разглежда изолирано, а само съотнесена с личността като цяло. Индивидът представлява неделимо цяло както по отношение на взаимовръзката между мозъка и тялото, така и по отношение на психическия живот.

„Според А. Адлер главното изискване към индивидуалната психология се състои в доказването на това единство у всеки индивид: в неговите мисли, чувства, действия, в така нареченото съзнателно и безсъзнателно, във всяка проява на личността. Структурата на единната и саморегулираща се личност той определя като стил на живот. Тази концепция повече от всяка друга отразява опита му да разглежда човека

като единно цяло.

А. Адлер счита, че утвърждавайки се, човек се стреми към съвършенство, движи се към личностно значими жизнени цели.

„Целите, които хората поставят пред себе си, а също така и индивидуалният път за тяхното постигане, дават ключа към разбирането на това, какво значение те придават на своя живот. По мнението на Адлер, тези значими цели в голяма степен се избират индивидуално. В постоянния стремеж към съвършенство човекът е способен да планира своите действия и да определя собствената си съдба. Достигайки набелязаните цели, хората не само повишават самооценка си, но и намират своето място в живота“ (Ж. Стойкова, 2013, с. 8).

Според А. Адлер формирането на личността е продукт от наследствеността и обкръжаващата среда. Той смята, че хората притежават творчески сили, които осигуряват възможността те да се разпореждат със своя живот. Свободната, осъзнатата активност е определяща черта на човека. Тази творческа сила влияе върху всяка черта на човека – възприятие, памет, въображение, фантазия и мечти. Тя прави всеки човек самоопределящ се индивид, архитект на своя собствен живот. Именно убедеността в творческата природа свободата на човека повече от всичко друго кара много психолози да считат А. Адлер за предвестник на съвременната хуманистическа психология“ (Ж. Стойкова, 2013, с. 8).

Според индивидуалната психология човека е не само цялостна система от взаимовръзки, но и съставна част от големи системи – семейства, съобщества. Тази психология представя и изследва индивида, включен в обществото. Ние отказваме да разглеждаме и изучаваме човека, изолиран от него” (А. Адлер, 1995, с. 2).

А. Адлер е воден от презумцията, че цялото поведение на човека може да се постигне само чрез разбирането на социалните отношения. Тоест, според него у всеки човек има чувство на общност или социален интерес, вроден стремеж за влизане в социални отношения на взаимодействие и сътрудничество.

Адлер смята, че чувството за непълноценност се заражда в детството. Това се дължи на обстоятелството, че детето преживява дълъг период на зависимост, през който то е напълно безпомощно, и е длъжно да се опира на родителите си. Този опит предизвиква у него дълбоко преживяване на непълноценността в сравнение с другите хора в семейната среда, които са много по-силни и могъщи.

Появата на ранна непълноценност означава начало на дълга борба за достигане на превъзходство над обкръжението, а също така стремеж към съвършенство и безупречност. Стремежът към превъзходство е основната мотивационна сила в живота на човека, според индивидуалната психология“ (Ж. Стойкова, 2013, с. 9). С други думи съгласно теорията на индивидуалната психология, ако искаме да реализираме своя човешки потенциал, трябва да развиваме и възпитаваме това чувство.

Според Адлер на всеки от нас е отсъдено сам да осъществи тази възможност по свой собствен път. Той допуска, че този процес започва от петата година на живота, когато се формира жизнената цел, като фокус на нашия стремеж към превъзходство. В началото на своето формиране в детските години тя е неосъзнавана, но с течение на времето става източник на мотивация, сила, която организира нашия живот и му придава смисъл.

Теорията на Адлер показва, че предучилищната възраст е особено подходяща за формирането на ценности. Макар и в началото неосъзнати от децата, с целенасочено и постоянно обучение, ценностите могат да се превърнат трайни личностни характеристики.

Олпорт, Върнън и Линдзи разглеждат ценностите като определен критерий за типология на личността. Те конструират през 30-те години на миналия век една от първите психологически скали за тяхното измерване. Интерпретират ценностите повече като интереси или мотиви, отколкото като желани цели. Възприемат концепцията на Спренгър, че съществуват определени типове хора, които могат да бъдат идентифицирани посредством установяване на доминиращите интереси (Spranger, 1919, цит. по Hermans&Oles, 1993). Скалата измерва шест основни типа ценности или интереси: теоретически, икономически, естетически, социални, политически и религиозни (Allport, Vernon, &Lindzey, 1960).

Началото на съвременната концептуализация и измерване на ценностите в психологията поставя Милтън Рокич, който пръв защитава правото им на автономно съществуване и ги разграничава от нагласите. Неговият подход към структурата на ценностната система може да бъде определен като структурно-енергетичен. От позицията на Милтън Рокич ценностите са позитивни или негативни абстрактни идеали; те са личностни вярвания за идеалните начини на поведение или идеалните крайни цели. Това означава, че ценностите нямат еднакво значение и са подредени в индивидуално-специфична йерархия. „Примери за идеални начини на поведение са търсенето на истина и красота, поддържането на ред и чистота, поведение, което е искрено, справедливо, състрадателно и т.н.“ (М. Rokeach,1973, с. 124). Ценностите и нагласите са психични детерминанти, които регулират социалното поведение на хората, но между двете понятия не трябва да се поставя знак за равенство. Нагласите са вид интенционално състояние, насочено към конкретен обект или ситуация. За разлика от тях ценностите са по-абстрактни, но и по-съществени в живота на индивидите. Те имат определено съдържание (характеристики); притежават интензивност (колко силно се предпочитат пред други ценности); разкриват социалната желателност или нормативност на нещата (как трябва да се действа); тясно свързани са с Аз- концепцията и чувството за идентичност (централност за личността)“ (М. Rokeach, 1969, с.11).

Специфичните особености на ценностите, в частност техният желателен или нормативен характер, също ги отличава от нагласите (Rokeach, 1973, 1979). Подобно е виждането на Кр. Байчинска, която ги дефинира като оценъчни стандарти или критерии, описващи индивидуално или социално желателно качество на жизнедейност. Според нея „ценностната система е психична структура, която регулира не само индивидуалното, но също така и социалното поведение на индивидите. Ценностите са своеобразен предавателен механизъм, свързващ индивидите и обществото.“ (Кр. Байчинска, 2011, с.18).

М. Рокич пръв структурира ценностите като система, в която те са подредени по значимост. В нея той включва 36 ценности (Таблица 1). И до днес това е най-използваният метод в изследванията на ценностната йерархия. Той определя два типа ценности: терминални и инструментални. Терминалните ценности представляват предпочитани крайни цели на съществуването. В тази категория влизат такива ценности като свобода, равенство, мир и др. Терминалните ценности се обособяват в две подгрупи – социални и личностни. Инструменталните ценности се отнасят до идеални стандарти за начините на поведение като например: честен, амбициозен, отговорен и др. Те също се разделят на два вида: морални и ценности за компетентност (Rokeach, 1973, 1979). Рокич е един от първите изследователи, който разглежда структурата на ценностната система именно като система от свързани помежду си ценности и поставя този проблем в теоретичен и методичен план. Конструираният от него метод (the Rokeach Value Survey) се състои от два набора ценности: 18 терминални и 18 инструментални, предложени в азбучен ред. Изследваното лице трябва да подреди обектите и в двата списъка, като започне от най-важните за него и стигне до най-маловажните. На всяка ценност се приписва съответен ранг, като ранг 1 означава, че това е най-значимата, а ранг 18 – най-незначимата за даден човек ценност. Според Рокич ценностният избор е по-скоро резултат от процес на ранжиране, отколкото на скалиране. Само по този начин всяка ценност се оценява не сама за себе си, а в съотношение с другите ценности, т.е. като единица от едно взаимосвързано цяло. Ценностния избор се извършва на основата на единен критерий и това е критерият на значимостта.

Таблица № 1

Терминални и инструментални ценности според Милтън Рокич

Терминални ценности	№	Инструментални ценности
Активен живот (пълнота и емоционална наситеност в живота, изпълнен с вълнения; проспериращ живот)	1	Акуратен(чист, спретнат, подреден)
Истинско приятелство (близко общуване с други хора,добри и верни приятели)	2	Високи изисквания (амбициозен, с претенции, упорито работещ)
Жизнена мъдрост (зряло разбиране заживота, зрялост в разсъжденията)	3	Възпитан (учтив, любезен, с добри маниери)
Здраве (физическа и психическа устойчивост на организма)	4	Ефективен в делата (способен, дръзновен, творчески, продуктивен в делата)
Равенство (братство, равни възможности за всички)	5	Жизнерадостен (с широко сърце, весел,чувство за намалена умора)
Национална сигурност (предпазване от външни посегателства)	6	Изпълнителен (спазващ задълженията си, уважаващ другите, дисциплиниран)
Красота (красота на природата и изкуството, преживяване на прекрасното)	7	Независим (самостоятелен в делата и действията си)
Пълноценна любов(сексуална и духовна интимност)	8	Непримирим (защищаващ собственитеси възгледи, куражлия)
Материално обезпечен живот (животлишен от материални затруднения)	9	Образован (интелигентен,интелектуален, рефлективен)
Обществено признание (уважение, възхищение от другите хора в обществото)	10	Отговорен (надежден, на когото може да се разчита, имащ чувство за дълг)
Продуктивен живот(усещане за постижение, ефективнадейност, максимално използване насобствените възможности)	11	Самоконтролиращ се (умерен, самодисциплиниран, сдържан)
Развитие (постоянно усъвършенстване на себе си)	12	Смел (решителен, отстояващ мнениетоси)
Удоволствия (приятен и спокоен живот, приятно прекарване на времето)	13	Рационален (последователен, логичен)
Свобода (независимост, свободен избор, самостоятелност)	14	Волеви (отстояване на собственото мнение, упоритост в постигането на целите)
Творчество (възможности за творческа дейност и изява)	15	Проявяващ търпимост (великодушен, готов да приеме извинението на другите)
Увереност в себе си (удовлетвореност от собствената съдба, вътрешна хармония и непротиворечивост на идеите)	16	Честен (искрен, истинен, правдивост)
Сигурност в семейството (щастлив семеен живот, грижа за близките)	17	Чувствителен (любящ, нежен, загрижен, сензитивен)
Щастие за другите (близко общуване сдругите хора, алтруизъм)	18	Имащ широки възгледи (непредубеден, без предразсъдъци)

Най-същественият въпрос, на който американският изследовател дава отговор, е как всъщност се променя ценностната система, след като традиционно ценностите се разглеждат като най-устойчивата психична структура. Той анализира проблемите за изменението и стабилността на ценностите на макро – и микро равнище. Данните от изследванията като цяло свидетелстват за изменение от колективно морално ориентирани ценности към ценности, свързани с личностната компетентност (Rokeach&Ball-Rokeach,1989, с. 44).

На микро равнище на анализ Рокич допуска, че базисните индивидуални ценности чрез процеса на социализация се формират през детството (юношеството) и трудно търпят по-нататъшни изменения през периода на зрелостта. Въпросът, който повдига, е как въпреки относителната си стабилност ценностите могат да се променят, а оттам и нагласите и съответстващото им социално поведение (Rokeach, 1973). За целта е необходимо човек да осъзнае обективно съществуващите противоречия между определени ценности, т.е. да бъде поставен в състояние на себеконфронтация, за да настъпят промени в йерархичните места на тези ценности. Бол-Рокич, Рокич и Грубе провеждат серия от т.нар. „себеконфронтиращи експерименти” (self-confrontative experiments), с които доказват възможностите за манипулиране на ранга на ценностите чрез средствата за масова комуникация (Ball-Rokeach, Rokeach, &Grube, 1984).

Рокич смята, че основният човешки мотив, който води до ценностна промяна, е чувството на неудовлетвореност или удовлетвореност от себе си. Ценностна промяна се осъществява тогава, когато осъзнаването на несъгласуваността между две ценности провокира неудовлетвореността на личността от себе си като морално и компетентно човешко същество. Ценностната стабилност е резултат от преживяването на удовлетвореност от себе си и от потвърждението за съгласуваност на системата от убеждения на личността (Rokeach, 1973; Rokeach&Ball-Rokeach,1989, с. 775, 784). Следователно ценностната система с следствие от неравенството на ценностните обекти, а нейното изменение се разглежда като стремеж към постигане на ценностен баланс.

Като се позоваваме на ценностите в модела за ценностно формиране на 5 – 7-годишните деца, систематизирани от Рокич, беше избрана инструменталната ценност възпитан или учтив, любезен, с добри маниери. Тази ценност е добра предпоставка за овладяване на всички морални норми, с които ще живее детето. Друга добродетел, включена в проведения експеримент е честен (искрен, истинен, правдивост) – също инструментална ценност, според Рокич. В съвременния свят, в който растат и се развиват децата, формирането на честността е базисно качество, чрез което могат да се изграждат добри взаимоотношения с околнитe. Една от терминалните ценности на Милтън Рокич е жизнена мъдрост (зряло разбиране за живота, зрялост в разсъжденията), която може да бъде представена като ценността умен (разумен).

Позовавайки се на авторовата позиция, се приема, че формирането на тази добродетел трябва да започне още през периода на предучилищното детство. Ако се създават условия за развиване интелекта на децата и да се насърчава тяхното мислене, се създават предпоставки за разгръщане на техния умствен потенциал. Но ако тези знания не бъдат формирани навреме, биха могли да се подтиснат умствените възможности на децата.

Друг автор, който изследва трансформацията на ценностите през последните десетилетия, е американският социолог Роналд Инглехарт. За разлика от Рокич, той не анализира механизмите на промяна в личностната ценностна система поради нейната относителна устойчивост през зрелостта, а проследява икономическото и технологично развитие на обществото, както и процеса на модернизация и демократизация чрез две ключови биполярни дименсии на културата – оцеляване срещу себеизразяване (survival/self-expression) и традиционен срещу светско-рационален авторитет (traditional/secular-rationalauthority).

Централен компонент на първото измерение е алтернативата материални–постматериални ценности. Материалистичните общества акцентират върху потребността от оцеляване, физическо съхраняване, сигурност и материално благополучие, а в постматериалистичните се наблюдава нарастващ стремеж към самостоятелност, себеизразяване, постигане на благополучие, доверие и толерантност в междуличностното общуване, групова принадлежност, подобряване качеството на живота и опазване на околната среда (М. Гарванова, 2013, с.17).

„Втората дименсия за измерване на кроскултурното многообразие изразява отношението към авторитета. В традиционните общества силно присъстват духовните и религиозни вярвания, доминират убежденията за водещата роля на мъжа в икономическия и политически живот и съществува относително слаба толерантност към абортите и разводите. Секуларистичните социуми имат противоположни характеристики“ (М. Гарванова, 2013, с.17).

Инглехарт и Бейкър правят сравнителен анализ на данни от национални представителни проучвания, събрани чрез the World Values Survey (WVS: 1981-1982 г.; 1990-1991 г. и 1995-1998 г.) и установяват, че в глобален аспект се извършва културна промяна към увеличаване значимостта на ценностите на рационалността, толерантността, доверието и участието на гражданите във вземането на решения в политическия и икономически живот. Едновременно с това се запазва относителната важност на някои традиционни ценности като религиозните, например, и то в редица икономически развити общества. В посткомунистическите държави дори се отчита нарастване на религиозните и на духовните убеждения. Това, според тези автори, налага частична ревизия на модернизационната теория (Inglehart& Baker, 2000). Процесите на културната ценностна трансформация вървят ръка за ръка с тези на културната приемственост, стабилност и тъждественост“ (М. Гарванова, 2013, с.17).

До подобни изводи достига и Ейбрахам Маслоу, който счита, че потенциалът се крие в битийните ценности на преживяването (Б-ценности по неговата терминология). Е. Маслоу извежда ценностите, характерни за себеактуализиращите се хора, не с единични термини, а с разгръщане на прототипи чрез асоциативни редове. Представени по този начин, ценностите дават представа и за битийните потребности, мотивация и крайни цели на хората. Битийните ценности по Е. Маслоу изразяват с голяма точност същността на познанието и творчеството като ценности (Таблица 2).

Таблица № 2

Някои основни битийни ценности по Е. Маслоу и техните характеристики

№	Ценност	Характеристики
1	Цялостност	Единство, интеграция, тенденция към тъждественост, взаимосвързаност, простота, организация, структура,трансцендентност на дихотомии, ред
2	Съвършенство	Необходимост, правилност, точност, неизбежност, уместност, правда, завършеност, дължимост
3	Завършеност	Свършване, финалност, справедливост, „вече приключило“, изпълненост, крайна причина и цел, съдба, предопределеност
4	Справедливост	Честност, подреденост, законност, дължимост
5	Живост	Процес, жизненост, спонтанност, саморегулация, пълнофункциониране
6	Изобилие	Диференциация, сложност; комплицираност
7	Простота	Прямота; откритост; същественост; абстрактна, същностна, основна структура
8	Красота	Правилност, форма, живост, простота, изобилие, цялостност, съвършенство, завършеност, уникалност, благородство
9	Доброта	Правилност, желателност, правда, благосклонност, почтеност
10	Уникалност	Своеобразност, индивидуалност, несравнимост, новост
11	Лекота	Непринуденост; без напрежение, усилие или затруднение;изящество; съвършено и елегантно функциониране
12	Игривост	Забавление, радост, удоволствие, веселие, шега, изобилие, лекота
13	ИстинаПрямотаРеалност	Откритост; простота; изобилие; дължимост; чиста инеподправена красота; завършеност; същност
14	Само-достатъчност	Автономия, независимост, липса на нужда от общуване с другите, за да си самият себе си, самоопределяне, надхвърляне на средата, отделност, живот по свои правила

Е. Маслоу отрежда значимо място на честността в системата от ценности. Той я дефинира като справедливост, разглежда я и като истина. Това ни дава основание, че тази основна ценност е важна за хармоничното детско развитие, затова трябва да насърчаваме нейното формиране и утвърждаване.

Хуманистичното разбиране на Е. Маслоу за детето се основава на няколко основни постулата: битието на детето е уникално и заслужава уважение; то притежава свобода на избор, за да покаже своите възможности; изправено е пред отговорността да пълни своя живот със смисъл; у него е заложено творчество като стремеж към съвършенство.

Съдържателен анализ на структурата на ценностната система в съвременната психология прави и Хеерт Хофстеде. Той е родоначалник на структурно-съдържателния подход. Според него ценностите са ядрото на културата. В неговото внушително изследване се сравняват ценностите на 70 000 чиновници, работещи в международни търговски корпорации, разположени в 40 страни на света.

Този подход акцентира най-вече върху универсалните измерения, чрез които отделните култури могат да бъдат сравнени и подредени по интензитета на тези характеристики. Това обаче не изключва гледната точка на културния релативизъм, защото чрез постигане на една общокултурна компетентност се оценява уникалността и многообразието на социокултурните явления.

Според холандския изследовател ценностите могат да бъдат желани (desired) или желателни (desirable). Желаните са тези, които са важни/ неважни, предпочитани/ непредпочитани или привлекателни/ непривлекателни за човека и се свързват с неговото действително поведение, а желателните се отнасят до нормативните изисквания на обществото (Hofstede, 1980; Хофстеде, 2001). Хофстеде разделя ценностите на 3 типа: ценности по отношение на другите хора, ценности по отношение на обектите и явленията и ценности по отношение на вътрешното ни Аз и Бога“ (М. Гарванова, 2013, с. 19).

Той извежда следните основни съдържателни дименсии, по които доминиращите в различните страни ценности могат да бъдат анализирани (Hofstede, 1983, с. 336-337):

1. Отдалеченост от властта – „Степента, в която членовете на обществото приемат (като законно), че властта в институциите и организациите е разпределена неравномерно.“
2. Избягване на неопределеността – „Степента, в която членовете на обществото преживяват неудоволствие от неопределеността и двусмислеността, от което следва тяхната подкрепа на вярвания, обещаващи стабилност и поддържане на институциите, които подкрепят конформността“.
3. Мъжественост/Женственост – „Предпочитание към достижение, геройство, утвърждаване и материален успех като противоположно на предпочитание към взаимосвързаност, скромност, защита на слабия и високо качество на живота“.
4. Индивидуализъм/Колективизъм – „Предпочитания към достатъчно разхлабена социална мрежа, в която се счита, че индивидите се грижат сами за себе си и своите семейства, което е противоположно на предпочитание към силна социална мрежа, в която индивидите очакват, че техните роднини, кланът или другите групи, в които са включени, ще се грижат за тях, в замяна на тяхната безспорна лоялност“ (Кр. Байчинска, 1994, с. 26).

„Петата дименсия „дългосрочна срещу краткосрочна ориентация“ отразява отношението към времето. Хофстеде я обособява значително по-късно в резултат от кроскултурните сравнения на източния и западния модел на мислене, проведени през 80-те години на миналия век от Бонд (Bond, 1988). Ценностите на единия полюс са насочени в по-голяма степен към бъдещето, те са по-динамични и с дългосрочна ориентация и са водещи за азиатските култури. Ценностите на противоположния полюс са насочени най-вече към миналото и настоящето, те са по-статични и с краткосрочна ориентация, типична за обществата от западен тип (пак там).

Хофстеде приема предложението на българския изследовател Михаил Минков, който на базата на анализ на данни от WVS въвежда нова, шеста дименсия на националните култури – снизхождение срещу ограничение(Indulgencevs. Restraint). Индулгенцията означава едно общество да позволява относително свободно задоволяване на основни и естествени човешки потребности, свързани с радост от живота, забавление и доставяне на удоволствие. И обратно, „ограничаващо“ e онова общество, като българското, например, което потиска и регулира задоволяването на подобни нужди с помощта на строги социални правила и норми“ (М. Гарванова, 2013, с. 21).

Във въпросника си Values Survey Module – VSM холандският учен включва още една неизследвана до този момент от него дименсия, формулирана от Минков – „монументалност срещу скромност“(Monumentalism vs. Self-effacement). „Гордите“ култури насърчават чувството за превъзходство над другите, демонстрацията на лично достойнство, получаването на почести, публично уважение и устойчивост на Аз-а. На противоположния полюс застават нации, които толерират смирение, скромност и гъвкавост на личността“ (М. Гарванова, 2013, с. 21). Ето защо базирайки се на това нововъведение на холандския учен, смятаме, че е необходимо скромността да се формира като ценност при възпитанието на децата от предучилищна възраст.

Следователно освен съдържателния анализ, който прави Хофстеде, той за първи път предлага емпирична проверка и потвърждение на дименсиите на различните култури и то по нова методологична парадигма.

Друг изследовател, който допринася за изясняване на ценностите, е израелският психолог Шалом Шварц. Неговото теоретично допускане е, че ценностите представят три универсални човешки потребности – потребностите на индивидите като биологични организми, потребностите от координация на социалното взаимодействие и потребностите от съхранение и добруване на социалната група. „Методиката, която Шварц използва включва 56 ценности, 28 от тях инструментални и 28 – терминални“ (Кр. Байчинска, 1994, с. 35). Шварц посочва 9 двойки ценностни категории, които определя като съвместими. Той смята, че ценностите са взаимно допълващи или съвместими, когато чрез тях се преследват общи цели. Това са: 1) Власт и достижение, 2) Достижение и хедонизъм, 3) Хедонизъм и стимулация, 4) Стимулация и себенасоченост, 5) Себенасоченост и универсализъм, 6) Универсализъм и доброжелателност, 7) Традиция и комфортност, 8) Комфортност и безопасност, 9) Безопастност и власт.

Шварц предлага собствената дефиниция на ценностите, която се

доближава до тази на Клъкхон (Kluckhohn, 1951) и Рокич (Rokeach, 1973), а именно, че ценностите са човешки цели, които се променят по значимост, ръководени от принципите в живота на отделния човек. Тоест всяка ценност е израз на определен мотив, тенденция или цел.

Според Шварц днес съществува известен консенсус относно основните характеристики на ценностите. Той смята, че културата представлява съвкупност от значения, убеждения, практики, символи, норми и ценности, споделяни от хората в едно общество. Доминиращите ценности изразяват общественото мнение за това кое е добро и желателно. А Шварц счита, че всяка култура се сблъсква с три основни проблема, които се отразяват върху човешките ценности. „Първата ценностна алтернатива, с която се сблъсква всяка култура, се отнася до характера на отношенията между индивида и групата.“ (Кр. Байчинска, 2011, с. 26). Тук попадат две групи, в зависимост до каква степен индивидите са автономни или са включени в група и доколко индивида се преживява като част от групата за тези, които се определят като част от групата запазват ценности като: семейна и национална сигурност, зачитане на традициите, социален ред, учтивост, изпълнителност, набожност, самодисциплина, умереност, почитателност. Тази категория е наречена от Шварц „включеност“. На другия полюс са тези, които държат на своята автономност. Техните ценности могат да бъдат наречени „ценности на автономността“. Те се отнасят до идеите и мислите им (интелектуална автономност) и до чувствата и емоциите им (афективна автономност). Интелектуалната автономност включва ценности като: творчество, любопитство, толерантност, а афективната автономност се базира на ценностите като: разнообразен живот, вълнуващ живот, удоволствие, наслаждение от живота.

„Втората ценностна алтернатива е как да накара своите членове да координират действията си и да зачитат правото на другия.“ (Кр. Байчинска, 2011, с. 27). Тук Шварц предлага два начина за разрешаване на проблема. Първият е хората да се поставят в йерархичен ред като изпълняват социални роли, съобразно тяхната власт и влияние, като се осигурява подчинение на правилата. Към техните ценности спадат: социална власт, богатство, авторитет, влиятелност. Вторият вариант за разрешаване на проблема за отговорно социално поведение е да се признаят общите интереси между индивидите, което да доведе до равенство помежду им. Тук могат да бъдат отнесени следните ценности: социална справедливост, свобода, равенство, мир в света, отзивчивост, отговорност, честност, преданост.

Третата ценностна алтернатива се отнася до връзката между човека и природната и социалната среда. „Единият отговор, който Шварц предлага е да се приспособим към света и да го приемем такъв, какъвто е, като се опитваме на го съхраним“ (Кр. Байчинска, 2011, с. 28). Според Шварц тук „ценности на хармонията“ като: единство с природата, красота, опазване на околната среда. Втория отговор е „активно покоряване и изменение на света, привеждането му в съответствие с човешката воля и непрекъснатия контрол върху неговите параметри“ (Кр. Байчинска, 2011, с. 28). В тази среда попадат ценности, които Шварц нарича „контрол върху средата“, а именно: независимост, успех, самостоятелност, амбициозност, безстрашност.

Шварц посочва 12 двойки ценностни категории, които могат да бъдат определени теоретично като съвместими: 1) власт и постижение – акцентират върху социалното превъзходство и оценка; 2) постижение и хедонизъм – свързани са със себеудовлетвореността; 3) хедонизъм и стимулация – насочени са към получаването на приятна емоционална възбуда; 4) стимулация и себенасоченост – изразяват вътрешната мотивация за отвореност към новости и майсторство; 5) себенасоченост и универсализъм – основани са върху индивидуалната мисъл и приемане на разнообразието в света; 6) универсализъм и доброжелателност – свързани са с подпомагане и грижа за другите; 7) доброжелателност и комфортност – подкрепят нормативното поведение за създаване на близки отношения; 8) доброжелателност и традиция – утвърждават предаността към членовете на вътрешната група; 9) комфортност и традиция – подчертават себеограничението и подчинеността в името на социално утвърдените очаквания; 10) традиция и сигурност – насочени са към запазването на съществуващия социален ред, който гарантира сигурност в живота; 11) комфортност и сигурност – акцентират върху съхраняването на реда и хармония в отношенията, и 12) сигурност и власт – изразяват избягването или преодоляването на заплахата от неконтролирани отношения и ресурси.

Шварц представя модел на ценностната система на индивидуално ниво, в която включва 10 основни ценностни категории. Всяка една от тях е с еднаква мотивационна цел. Резултатите показват, че съдържанието и структурата на ценностната система е относително независима и не се влияе от културни фактори.

„Сигурност – ценности, насочени към сигурност, хармония и стабилност в обществото, във взаимоотношенията и в самата личност: чувство за свързаност с другите, социален ред, семейна сигурност, умереност.

Комфортност – ценности, насочени към ограничаване на действията, които могат да наранят другите и да нарушат социалните очаквания или норми: изпълнителност, самодисциплинираност, учтивост, почтителност (почитащ родителите и по-възрастните).

Традиция – ценности, изразяващи уважение и приемане на обичаите и идеите, които дадена култура или религия налагат на личността: зачитане на традициите, скромност, набожност, приемане на житейската участ.

Доброжелателност – ценности, насочени към запазване и поддържане на благополучието на хората, с които имаме често лични контакти: отзивчивост, преданост, великодушие, честност, отговорност, искрено приятелство, истинска любов.

Универсализъм – ценности, изразяващи стремеж към разбиране, толерантност и запазване на благополучието на всички хора и на природата: широки възгледи, социална справедливост (отстраняване на неправдите, грижи за слабите), равенство (еднакви възможности за всички), мир в света, красота, единение с природата, мъдрост, опазване на околната среда.

Себенасоченост – ценности, изразяващи стремеж към независимост на мисленето и действието: творчество, свобода, самостоятелност, любопитство, независимост.

Стимулация – ценности, свързани с поемането на риск: безстрашие, разнообразен живот, вълнуващ живот.

Хедонизъм – ценности, обединени от стремеж към удовлетворяване на потребностите: удоволствие и наслаждение от живота (радост от храна, секс, развлечения).

Постижение – ценности, изразяващи стремеж към личен успех, който се определя като демонстриране на компетентност според социалните, а не според личните вътрешни стандарти: успешен, амбициозен, способен, влиятелен.

Власт – ценности, изразяващи стремеж към социален статус и престиж, контрол върху хората и ресурсите: власт, авторитет, богатство, достойнство, обществено признание (М. Гарванова, 2013, с. 28-29).

Тези структурни отношения Шварц представя в кръгова диаграма, която отразява идеята за интегралния характер на ценностната система(фиг.1).

Фигура 1

Теоретичен модел на ценностната система на индивидуално ниво

От предложения модел на Шварц за експерименталното проучване е използвана ценността доброжелателността, трансформирана като ценността добросърдечен.

Друг модел, който извежда е „Модел на ценностната система на културно ниво. Според Шварц културата представлява богат комплекс от значения, убеждения, практики, символи, норми и ценности, широко разпространени между хората в едно общество. Доминиращите ценности изразяват общо споделени концепции за това кое е добро и желателно, т.e. се отнасят до културните идеали (Schwartz, 1999, 2004, 2006). Водещите ценностни ориентации се разглеждат като централна черта на културата и тяхното изучаване е особено ефективен начин за изследване и характеризиране на различните нейни аспекти (фиг. 2).

Фигура 2

Теоретичен модел на ценностната система на културно ниво

Според Шварц съществуват 4 основни процеса, които свързватценностите и съответстващото им поведение (Schwartz, 2005b, 2006a, b):

1) Aктивизиране на ценностите– ценностно-релевантните аспекти на ситуацията чрез средствата на фокусираното внимание могат да активизират ценностите, които са централни за Аз-концепцията (Verplanken&Holland, 2002). Този информационен процес често протича извън обсега на знанието и съзнателната психична регулация;

2) Ценностите като източник на мотивация– потребностите и ценностите на хората определят субективната привлекателност на дадена цел и силата на действието за нейното постигане. Ценностите ръководят всекидневното поведение на хората чрез механизми, които невинаги изискват съзнателни решения като навиците, например;

3) Влияние на ценностите върху вниманието, възприятието и интерпретацията на ситуацията– високо приоритетните ценности представляват постоянни цели, които подбуждат индивидите да търсят и

обръщат внимание на релевантните на тях аспекти на ситуацията;

4) Влияние на ценностите върху планиране на действието– колкото по-важни са определени ценности, толкова по-активно е планирането на средствата и начините за тяхното изразяване. Това засилва връзката между ценностите и поведението, което предизвикват.

Изследванията на Шварц констатират, че структурните отношения между ценностите в ценностната система в значителна степен предсказват характера на връзките им с конкретните поведенчески прояви. Осъществяването на дадено поведение повишава реализацията на определен набор от ценности, но за сметка на техните противоположности в кръговата ценностна структура. С други думи, за да се предскаже поведението успешно, трябва да се отчете значимостта на ценностите, които съдействат, но и които възпрепятстват неговата изява, поради интегралния характер на ценностната система“ (М. Гарванова, 2013, с. 44-45).

Тези констатации много точно обясняват нуждата от формиране на ценности при децата, тъй като те се отразяват и играят водеща роля върху поведението, общуване с околните и развитието в живота им.

Според Кр. Байчинска ценностната система е личностна характеристика, която определя съзнанието и поведението на индивида. Между ценностите и дейността съществува двустранна взаимовръзка – от една страна ценността оказва влияние върху протичането и резултатите от дейността (практическа или когнитивна), а от друга – дейността влияе върху структурата на ценностната система.

„Конкретизация на идеята за ценностната система като диалектична

структура и възможностите за синтез на основните теоретични допускания на структурно-енергетичния и структурно-съдържателния подход представлява хоризонтално-вертикалният модел, предложен от Красимира Байчинска (Байчинска, 1989, 1994). Авторката дефинира ценностите като проект за качеството на самата жизнедейност, а също така проект за качеството на нейния субект(Байчинска, 1994). Според нея структурата на ценностната система включва няколко вертикални равнища, които се различават от гледна точка на своята значимост. Едновременно с това всяко равнище се състои от определен брой ценности, които имат еднакъв интензитет. Те диференцират ценностната система по хоризонтала. Така йерархията на ценностните обекти се основава на принципа за единство на неравенството и равенството в техните значимости“ (М. Гарванова, 2013, с. 39-40).

Според Байчинска структурата на ценностната система има относително устойчив характер, но в екстремални ситуации може да претърпи различни изменения: 1) смяна на местата на определени ценности в йерархията (едни ценности повишават, а други – понижават значимостта си); 2) регресивни или прогресивни изменения – опростяване или когнитивно усложняване на структурата на ценностната система; 3) увеличаване на интензитета на най-важните ценности или тяхното „втвърдяване“; 4) поява на нови, противоположни на функциониращите до този момент ценности (Байчинска, 1994). Нови възможности за анализ на енергетичните и съдържателните отношения между ценностите предлага т.нар. планетарен модел(Байчинска, 1994; Baytchinska, 1996). Той представлява определена модификация на хоризонтално-вертикалния модел като съхранява неговите обяснителни възможности, но едновременно с това ги и разширява. Основните теоретични съображения в планетарния модел относно енергетичните взаимоотношения между ценностите са следните: 1) най-голяма е значимостта на идеологемите, т.е. на ценностите, изграждащи идеологичния Аз или ядрото на ценностната система; интензитетът на ценностите намалява в посока от центъра към периферните слоеве на ценностната система; 2) понижаването на вертикалния ранг на ценностите се съпровожда с отделяне на психична енергия, а повишаването – с поглъщане; 3) идеологемите са по-малко чувствителни към измененията в значимостта, отколкото периферните ценности (пак там).

„Хоризонтално-вертикалният модел, който предлага Байчинска, отчита не само феноменологично-структурния аспект на ценностната йерархия, но и динамиката на ценностните изменения. Евристичен инструмент за изследване на трансформацията на ценностите, както посочва авторката, е анализът на основните ценностни конфликти. Ценностният конфликт може да бъде определен като мотивационна несъвместимост между две ценности – реализацията на едната пречи на реализацията на другата. Затова ценностните конфликти определят динамичната тенденция в ценностната система, а начините за тяхното разрешаване – посоката на нейното изменение“ (М. Гарванова, 2013, с. 41).

С други думи ценностният конфликт е фактор, който променя структурата на ценностната система. „Процесът на субординация регулира енергетичния аспект на ценностите и се свързва с промяната в тяхната значимост. Процесът на координация акцентира върху смислово-съдържателния аспект на ценностите и тенденцията към стабилност в интензитета им. Както посочва Байчинска, тези две функции на ценностната система имат динамичен и относително противоположен характер. Може да се каже, че хоризонтално-вертикалният модел е опит за: 1) интегриране на енергетичния и съдържателен аспект на ценностите; 2) разкриване на гъвкавостта на ценностната система чрез диалектическото единство на изменчивост и стабилност; 3) изследване на механизмите на функциониране на ценностната система чрез начините за разрешаване на ценностните конфликти (субординация и координация), заради което се означава като енергетично-съдържателен или диалектичен подход“ (пак там).

От представените три подхода – структурно-енергетичен, структурно-съдържателен и енергетично-съдържателен се вижда голямото многообразие в моделите на ценностната система. „Всеки един от тях има своето място в зависимост от акцента в психологическия анализ – енергетично-динамичен, съдържателно-семантичен или диалектичен“ (пак там).

„Според Байчинска през стабилните жизнени периоди се наблюдава

устойчивост на ценностите, дори когато тяхната реализация е затруднена. Това психично състояние авторката обозначава като „ценностен стрес“.

Противоположно на него, ценностната криза диференцира един особен момент във функционирането на ценностната система, когато най-съществените ценности се „изпразват“ от съдържание и престават да регулират жизнедейността. Това състояние най-често се наблюдава през транзитивните жизнени периоди и има две различни форми – идеологичен дефицит и идеологичен конфликт. Идеологичният дефицитпредставлява преди всичко загуба на жизнен смисъл, а идеологичният конфликтсе характеризира с наличието на две или повече несъвместими по своето мотивационно съдържание идеологеми или ценностни приоритети“ (М. Гарванова, 2013, с. 50).

Всичко това обяснява не само необходимостта от изграждане на ценностна система при децата от предучилищна възраст, а и устойчивост на всяка една добродетел, трайно формирана в характера им.

Карл Роджърс обяснява, че в самия живот се съдържа стремежа да се съхрани и развие всичко, което е заложено, за да се изявяват най-добрите качества на индивида. Той вярва, че безусловното внимание, което се изразява в приемане на другия, осигурява приемането на самия себе си.

Според И. Кант има две групи нравствени свойства. Едните отразяват гражданската нравствена позиция на личността, другите изразяват социалните отношения на личността с другите хора.

Това е комплексът от свойства, които са включени в понятието „хуманизъм“ – доброта, човеколюбие, милосърдие, великодушие, доброжелателност и др. Затова Кант съветва „да се отнасяме и постъпваме с другите, така както към себе си“ (Д. Генова, 2010, с. 91).

Ясно е, че формирането на ценностите става чрез контролиране на действията и постъпките на децата, а също и проява от тяхна страна да имат морални изисквания към другите. Всичко това се осъществява чрез хуманизиране на възпитателно-образователния процес в интелектуално, нравствено, естетическо и физическо отношение.

Доно Василев определя няколко основни морални качества на личността: дисциплинираност, трудолюбие, честност, колективизъм, патриотизъм, интернационализъм (Д. Василев, 1994, с. 121).

Още веднъж се вижда, че честността се определя като основно нравствено качество на личността.

Пенка Костова представя ценностите като феномени от два различни рода: ценностни характеристики на предметите и ценностни представи в съзнанието на човека. От морална гледна точка ценността обхваща системата от представи за добро и зло, справедливост и чест, нравствени достойнства и постъпки. Ценностите служат като морални ориентири в поведението на личността, като механизми за регулиране и стимулиране на социалното поведение“ (П. Костова, 2009, с. 14).

Ценността се тълкува и като свойство на предмета, като значение на този предмет за човека, като отношение на човека към предмета. Под ценности се разбират определени феномени на общественото съзнание: социално-политически, правови, морални, естетически, религиозни, нормативни, принципни, идеали, оценки и техните критерии. Често всички тези явления се наричат „духовни ценности“, тъй като се явяват не просто представи за нещо, а такива явления на съзнанието, които съдържат в себе си оценъчно (положително или отрицателно, одобрително или неодобрително) отношение към действителността и оказват непосредствено влияние върху действията и поведението на хората (П. Костова, 2009, с. 12).

„Формиране на ценности се извършва под влияние и на социализиращи фактори, и на организиран възпитателен процес. Сложността на процеса на формиране на ценностите в голяма степен произтича от тяхната динамика и преходност, свързани с промените в социума“ (П. Костова, 2009, с. 35).

„Духовните ценности са „производни от съотношението свят и човек, изразявайки онова, което е в света, включвайки и онова, което създава човекът в историческото развитие и което е значимо за човека“ (П. Костова, 2009, с.19).

Съществени особености на ценностите са (Паунов 2010):

1. Убеждения (идеи, преплетени с емоции);

2. Мотив за определено поведение (в т.ч. девиантно) за постигане на желани, атрактивни цели;

3. Имат абстрактен характер, а не са контекстуално обвързани (с действия, хора и събития) като нормите;

4. Често са противоположни в рамките на ценностната система.

Индивидуално-специфичната ценностна система е изградена в зависимост от:

• Относителната значимост за личността на всяка от ценностите;

• Личностните критерии за оценка;

• Индивидуалните критерии за избор.

Сред основните ценности за развитие на личностния потенциал при децата са умен, честен, добросърдечен, скромен, учтив. Тази система от личностни качества е изградена, позовавайки се на концепциите за формиране на ценности на М. Рокич, Е. Маслоу, А. Адлер. Учтивостта като израз на вежливост, почтителност, любезност характеризира културата на личността, доброто разположение и вниманието към хората. Тази ценност ще определи добрия тон във взаимоотношенията на детето с околните, ще създаде спокойствие и отзивчивост у него. Тя се усвоява лесно и става трайна черта на поведението.

Друга ценностна категория е честността. Тя е основна в настоящия експеримент, тъй като откровеността и прямотата са особено важни във изграждане поведението на детето. Тази морална човешка черта определя бъдещите постъпки на детето.

След разглеждане на различни концепции за дефиниране на интелекта, е включена и ценността „умен“. Макар че съществуват много критерии за нейното определяне, основното, което е застъпено и в настоящия експеримент е възприемчив, разумен, съобразителен. В психологически аспект разумността, това е интелектът, разбиран като познание, ум, способност за мислене и рационално познание в отличие от такива особености на психиката като чувства, воля, интуиция, въображение и т.н. Интелектът е особено важна личностна характеристика, свързана със способността за „трансфер“ – пренос на знания от една ситуация в нова. Без него е немислимо възприемането и усвояването на всякакви знания и умения от детето.

Друга добродетел, включена в създадения комплекс е добросърдечен. Тя е подбрана със значение на добродушен, с добро сърце, с любов към хората. Тази ценност е особено важна, тъй като е насочена към запазване и поддържане на благополучието на хората, с които общуваме.

Още една значима ценност от формирания комплекс е скромен. Това е добродетел, която днес е малко позабравена. Дефинирайки я като смирен, съобразен с обществения морал, който не натрапва своите достойнства на другите, тя беше включена с цел детето да се приучи да води живот, съобразен с околните.

Изхождайки от теоретичните постановки по проблема, считаме, че именно тези добродетели са базисни за настъпване на ценностна промяна в начина на живот при децата още в предучилищна възраст.

Формирането на детската личност е дълъг и продължителен процес, който трябва да започне още в този период. Бързото развитие, възприемане и любопитство на детето в тази възраст благоприятстват за възпитаване на ценности. Целенасоченото обучение ще превърне тези ценности в трайни личностни качества и убеждения.