Стимулиране на познавателната активност на третокласниците чрез интерактивно обучение

Увод

Развитието на съвременното училище в условията на информационните и комуникационните технологии, в динамичния процес на глобализация оказва влияние върху всички европейски образователните системи. Непрекъснатото обучение придобива голямо значение за успеха на всяка личност, което променя стила на работа, общуването и начина на придобиване на компетенции. Начинът, по който поднасяме информацията на учениците остарява и това налага търсенето на нови средства, форми и методи за актуализация на програмния материал в съответствие с новите изисквания на обществото към съвременното училище – да се развива познавателната активност на учащите. Да се създават умения за самостоятелно попълване на знанията чрез различните стилове и темп на учене, индивидуални интереси, мотивация, лични търсения и творчество. Това налага остра нужда от познаване на индивидуалните потребности на ученика, с оглед обновяване на извънкласната дейност в настоящата педагогическа реалност.

Промяната в образователната система поражда необходимостта от иновации, използване на нови методи и техники в образователно-възпитателния процес, с цел да се провокира желанието за учене на учениците, от една страна, а от друга – преподаването да се превърне в по-интересно, по-увлекателно, по-ангажиращо и резултатно.

Интерактивно обучение е обучение се основава на взаимодействието на учениците с учебната среда, която служи като област, в която се усвоява опитът. При него учителят не е носител на системното знание, но и е активен посредник в познавателната и учебната дейност, която протича много динамично в съответната образователна среда. В обучението могат да се реализират лични стремежи на учениците да усвоят нова информация и практически да я прилагат. Интерактивното обучение с неговите активни методи на преподаване реално помага за изграждане на устойчиво разбиране за теоретичната и практическата стойност на новоусвоените знания и умения в образователната среда, като същевременно се проявява и като важна предпоставка за осъществяване на пълноценни междуличностни взаимодействия (Интерактивно обучение, https://angelsto.wordpress.com/2011/04/30/интерактивно-обучение/).

В този смисъл се говори за значението на интерактивното обучение. Новите методи са възможен избор за преодоляване на недостатъците на установените учебни практики – лошо онагледяване и претовареност, страх от грешки и не поемане на риск, недостиг на време и атрактивност, липса на съзнателна самостоятелна дейност и бърза обратна връзка.

Използването на интерактивни методи в обучението изисква моделиране на жизнени ситуации за съвместно решаване на даден проблем в процеса на обучение.

Основен източник за формирането на всички видове учебно-познавателна активност на учениците е динамизирането на учебната им дейност. В хода на различните видове дейност възникват нови качества на психическото развитие, които определят и новия тип отношение  към изучавания обект, към другия човек, към собствената дейност. Новият тип отношение към изучавания обект е познавателната активност, в чиято основа стои мотивът като средство за действие.

Научноизследователските ни търсения са ориентирани към възрастов период, който се характеризира с динамичност, голяма подвижност и емоционалност. В началната училищна възраст, под влияние на системното обучение и целенасоченото възпитание, се поставят основите за овладяване на знания, формират се общи познавателни способности, крайно необходими за самостоятелно и активно учене през целия живот. Третокласниците проявяват голям интерес към разнообразни творчески дейности и личностни изяви, съобразно индивидуалните си интереси и потребности. Влияние върху мотивационната сфера и активността оказват оценките на значимите за тях възрастни и връстниците им.

Съдържанието и целите на обучението по Български език и Математика са базисни категории, които определят системността на образователното взаимодействие. Между тези две категории съществува единство. По принцип усвояването на учебното съдържание е приближаване към крайните цели на обучението. Характерът на учебната информация е в пряка връзка с целите, които могат да бъдат осъществявани в настоящия труд. Като се излиза от тази постановка, може да се направи извод за необходимостта от по-голяма широта във вижданията за функциите на съвременното обучение по Български език и литература и Математика. Тези предмети се  отличават с по-голяма променливост, произтичаща от нарастващите темпове на развитие на обществото и на отделната личност. Опитът от познавателната дейност ще бъде фиксиран под формата на резултати. Що се отнася до избора на възрастова група, то можем да твърдим, че третокласниците вече имат изградени начални умения и навиците за пълноценно участие във всички сфери на общуването. Комуникативно-практически цели се реализират и на занятията по останалите учебни предмети, в това число и по математика. На тези занятия учебната комуникация служи да се овладяват само практически умения, в които намират израз конкретни предметни компетентности.

Актуалността на проблема за стимулиране на познавателните способности на учениците от трети клас в условията на интерактивно обучение е обусловена от няколко социално-педагогически и психологически основания:

• В документи на европейско равнище се изразява необходимостта от формиране на нов тип личности – креативни, с нов подход към проблемите. Един от приоритетите, предложени в Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ е изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации. Изисква да се подобри качеството на образованието, да се фокусират училищните програми върху творчеството, иновациите и предприемачеството, да се обърне внимание на всеки сегмент, в т.ч. началния етап на образованието (Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“, с. 5 – 16).
• Използването на новите информационни и комуникационни технологии в училищна среда е свързано с общуването на ученика в друга среда, с развитие на способностите му за разбиране и изразяване на родния или на чужд език, с умението да се управляват огромни обеми от информация, да се извлича, оценява, създава, представя и обменя информация (Полат, 2001, с. 272).
• Училищното обучение следва да е свързано с уменията на 21. век: информационна грамотност, сътрудничество, общуване, творчество и иновации, решаване на проблеми, активно гражданство.

Интерактивно обучение предлага иновационни методи за преподаване и учене. Те са привлекателни, провокират, стимулират и развиват креативността на учениците. Педагогическият процес в училището се организира по посока положителното изменение на личността. Интерактивното обучение повишава мотивацията за учебен труд и изяви на учениците по алтернативен начин на обучение.

По този начин се достига до разширяване на общата култура на учениците от началното училище, до развитие на тяхната визуална, информационна, мултикултурна  грамотност и глобална осведоменост. Те придобиват умения за управление на процеси, за самоорганизиране, любопитство, творчество, мислене, работа в екип, навици за общуване, за подреждане на приоритети.

Чрез използването на интерактивните методи в процеса на обучение на третокласниците се цели повишаване нивото на  информираност, развитие на необходимите практически умения, стимулиране на креативността, мотивиране на активното учене и др. Това би довело до необходимост от промяна в социалната роля на учителя – от предаване на знания и възможност за преминаване към развитие на компетенции.

Според Закона за предучилищното и училищното образование  основните цели на съвременното българско училищно образование са свързани с (Закон за предучилищното и училищното образование, www.mon.bg, с. 2):

• ранно откриване и насърчаване развитието и реализацията на силните страни и заложбите на всеки ученик;
• интелектуално развитие и подкрепа на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му (пак там).

Ползите от интегрирането на интерактивно обучение сред учениците от 3. клас ще бъдат възможността за лична изява, повишаването на самостоятелността, насърчаването на груповото учене и активността. Тези основания налагат нашите усилия да бъдат ориентирани към разработване на дидактически модел за развиване на познавателната активност у учениците от трети клас, съобразно съвременните образователни тенденции и педагогически стратегии.

При насочване на образователно-възпитателната работа към адекватен отговор на обществените и личностните потребности е необходимо да се познава същността на познавателната активност. За целта е нужно да се изяснят понятията в психолого-педагогически аспект и да се набележат подходящи форми, методи и средства за реализиране на целенасоченото обучение в експерименталната дейност (глава трета в настоящото изследване).

Спецификата на учебната дейност в трети клас осигурява възможности за стимулиране познавателната активност на учениците, което провокира изследователските ни търсения към разработване и експериментиране на дидактически модел за развиване на познавателната активност у учениците от трети клас.

Обект на изследването е познавателната активност на ученици от трети клас.

Предмет на изследването е процесът на стимулиране познавателната активност на третокласниците чрез приложение на дидактичен модел в условията на интерактивно обучение.

Целта на дисертационния труд e теоретически да се изследва проблемът за познавателната активност на третокласниците в условията на интерактивно обучение и да се разработи и апробира дидактически модел за нейното стимулиране.

За успешното реализиране на целта са решени следните изследователски задачи:

• Теоретически да се анализира познавателната активност у третокласниците в условията на интерактивно обучение.
• Да се разработи дидактически модел за стимулиране познавателната активност у третокласниците в условията на интерактивно обучение.
• Да се приложи експериментално изследване по отношение на познавателната активност на третокласниците в резултат на приложението на методи за интерактивно обучение.

За реализирането на целта се решават две групи основни задачи:

І. Задачи с теоретико-изследователски характер:

1. Проучване на педагогическа, психологическа и методическа литература във връзка с:

• изясняване същността на познавателната активност и възможностите за нейното развитие;
• концептуализиране на понятието „познавателна активност“;
• извеждане основополагащото значение на познавателната активност за развитието на детската личност;
• проучване на изследователски опити за прилагане в училищната практика на модели и технологии за стимулиране и развиване на познавателната активност.

2. Разкриване на специфичните външни и вътрешни условия за стимулиране познавателната активност у учениците от трети клас.

3. Проучване, анализиране и систематизиране на категориите, посредством които се конструират теоретичните основи на изследването.

ІІ. Задачи с експериментално-практически характер:

1. Разработване на дидактически модел за стимулиране познавателната активност у учениците от трети клас.

2. Диагностициране нивото на развитие на познавателната активност на учениците от трети клас.

3. Провеждане на експериментално обучение за развиване на познавателната активност у учениците от трети клас и оценка на достигнатото ниво на развитие.

4. Доказване ефективността на дидактическия модел чрез количествен и качествен анализ на данните от експерименталното обучение и очертаване перспективите на неговото прилагане в процеса на обучение в трети клас.

Успехът на експерименталното интерактивно обучение за стимулиране познавателната активност на учениците от трети клас се основава върху съчетаването на традиционните с интерактивните методи на обучение.

Направеният анализ на методите за стимулиране познавателната активност, от гледна точка на техните предимства, ограничения и възможности за използването им, ни дава възможност да подберем най-подходящите от тях за постигане на поставената цел.

Като хипотеза на изследването се формулира следното предположение: допуска се, че ако приложим разработеният дидактически модел в реалната педагогическа практика в обучението по Български език и литература и по Математика, ще се стимулира познавателната активност на учениците от трети клас.

Основен метод на изследването е педагого-психологически експеримент, осъществен в естествени условия. Реализиран е в следните етапи:

І. Диагностичен (констатиращ) етап, включващ два подетапа:

Първи подетап – предварително изследване с ориентировъчен характер на мненията и отношението на родителите и учители от начален етап на образование спрямо изследвания проблем.

Втори подетап – диагностициране входното ниво на развитие на познавателната активност на учениците от контролната и експерименталната групи.

ІІ. Формиращ (преобразуващ) етап – експериментално обучение в експерименталните паралелки в съответствие с предварително набелязаните цел и задачи.

IІІ. Заключителен етап – установяване изходното ниво на развитие на познавателната активност на учениците от изследваните групи.

За осъществяване на цялостното изследване са използвани следните изследователски методи:

1. Теоретичен анализ на литературни източници във връзка с проучвания проблем.

2. Контент-анализ на международни и национални програмни и нормативни документи, регламентиращи развиването на познавателната активност у учениците от трети клас и възможностите за използване на интерактивно обучение.

3. Анкетно проучване на начални учители относно необходимостта от целенасочени усилия за стимулиране и развиване на познавателната активност у учениците от трети клас.

4. Наблюдение на познавателната дейност и цялостното развитие на учениците от експерименталната група по време на формиращия етап на експеримента.

5. Дидактически (нестандартизиран) тест с учебни задачи за установяване нивото на развитие на познавателната активност на изследваните ученици.

6. Математико-статистически методи за обработка и анализ на резултатите от изследването.

7. Графични методи за нагледно представяне на резултатите.

У нас изследваният проблем не е достатъчно добре разработен. Предвид трудността в изследване на мащабността на проблема, експериментът се осъществява с нагласата за една по-успешна практическа реализация на учебния процес, която да стимулира познавателната активност на учениците от трети клас.

ПЪРВА ГЛАВА

Теоретични основи на познавателната активност на третокласниците в условията на интерактивното обучение

1.1. Познавателната активност в контекста на целеполагането в  началното училище

Проблемът за познавателната активност и самостоятелност на третокласниците в учебния процес има изключително важно значение за теорията и практиката на обучението. Изясняването на същността на този проблем е необходимо условие за повишаване качеството и ефективността на учебната работа.

При постъпването си в училище малкият ученик е обзет от желанието да се учи. Стреми се с цялата си същност да се превърне в част от една нова реалност, в която учителят е централната фигура, обгърната от детето с доверие и любов. Готов ли е, обаче, малкият ученик да отговори на претенциите на средата за включване в различната логика на новото образо­вателно пространство? Позицията на ученика го поставя пред редица затруднения. От една страна, училището, като нова „социално-нормативна степен“ на отношения и зависимости, изис­ква друг интензитет на концентрация на психичната енергия, овладяването на нови правила за изпълнителски действия, по­ставя и строги формални рамки за изява. От друга страна, все още не е изграден основният фундамент на психологическите механизми, позволяващи на ученика да се ориентира в новите отношения и взаимодействия, да приема учебните задачи и да си подбира сам или с помощта на учителя релевантни подходи и средства за тяхното решаване. С други думи, все още не е формирано умението на детето да учи осмислено и осъзна­то, липсва също така необходимата зрялост на образуващия и подбуждащ мотив за работа – познавателния интерес, осигуряващ оптималното протичане на този процес.

В процеса на хуманизиране и личностно ори­ентиране на образователната среда тези особености се отчитат и се търсят варианти за по-лесно адаптиране с про­изтичащата от това професионална ангажираност на учителя. Една от основните задачи на образователния процес, ори­ентиран към детето, е формирането на учебна дейност.

Хуманистичният подход отчита най-съществената особеност на отношението: дете – учебна дейност, а именно факта, че учебната дейност е водещата дейност в живота на малкия ученик. Развитието на цялостния психичен и духовен потенциал на детето се извършва предимно в тази дейност и чрез условията, които тя предлага. Известно е, че в детската градина играта е основната дейност, а в пубертета и юношеството – общуването. Разбира се, те взаимно се допъл­ват във всички възрастови групи, но една от тях доминира в дадения период на развитие. Средното детство е сензитивен период за формирането и развитието на учебна дейност, а успешното развитие на детето зависи от нейната формираност.

Ориентацията е към потенциалните възможности за обучение и реализация, към постиженията, които обучаемият може и е готов да достигне, към личностни качества, които би могъл да усъвършенства.

Личностноориентираното образование се изразява според П. Петров (Петров, 1992), в изискването „в центъра на всички образователно-възпитателни въздействия да е конкретният ученик; начините и формите на организация на цялостния училищен живот в максимална степен да стимулират неговото личностно развитие“ (по В. Кутева, 2000, с. 12). В центъра на педагогическите условия се поставя и участието на ученика в дейности, свързани с практическо приложение на усвоените знания и решаване на проблеми.

Всеки вид човешка дейност е насочена към резултати, свър­зани с промяна на конкретен предмет, обект, действителност. Характеризирайки специфичната същност на учебната дейност, можем да твърдим, че нейната цел и резултат са ориентирани не към изменение на предмета, с който човек действа, а към изменението на самия човек като субект на дейността. В тази особеност се корени различието между учебната дейност и която и да е друга човешка дейност. Учейки, или осъществявайки учебните действия, ученикът разкрива за себе си същността на предмета или дейността, която изучава, но и едновременно с това се променя, като усвоява ново рефлексивно поведение, което му помага да концентрира погледа си върху самия себе си.

Посвещавайки години наред работа в началното училище, Д. Б. Елконин предлага следната структура на учебна дейност (по Василева, 2004, с. 88; Цветанова, http://www.diuu.bg/ispisanie/broi19/19dpp/19dpp2.htm):

• учебна мотивация (система от активизиращи фак­тори, придаваща смисъл на дейността и стимулираща дете­то към нейното изпълнение);
• учебна задача (система от задания, при чието изпъл­нение ученикът усвоява по-общи подходи за познавателна дей­ност);
• учебно действие (работа, произтичаща от учебното съдържание и насочена към разбиране и осмисляне на учебна­та задача);
• контрол (възможност за обратна връзка, регулираща усвояването на учебната задача, съотнесено към съществува­щия образец);
• оценка (действия, с помощта, на които диагностици­раме крайния резултат по изпълнението на учебната задача) (пак там, с. 88).

Разглеждайки учебната дейност по-общо, като функцио­нална структура, Л. Десев маркира две подструктури: „мотивационна“ и „операционна“ (по Батоева, Драголова, 2001, с. 32). Това обособяване прави възможно по-обобщеното представяне на основните закономер­ности, обуславящи формирането и протичането на учебната дейност и тяхното анализиране в контекст на логическа обвър­заност и съподчиненост. Дава възможност по-ярко да се акцентира върху личностно-хуманистичната насоченост на теоретичната интерпретация, която разглежда детето в по-цялостния му вид на развитие и разгръщане на психичния му и духовен потенциал.

Подструктурите  на учебната дейност придо­биват специфичен облик, когато бъдат отнесени към конкретно учебно съдържание и конкретен ученик.

Според Л. Попова „влияние върху успешната учебна дейност оказва силата на мотивацията, както и нейната структура. Зависимостта между тази сила и резултативната страна на учебния процес е отразена в придобилия широко признание в педагогическите изследвания закон на Йеркс – Додсън“ (Попова, 2012, с. 49 – 50). Въз основа на връзката между мотивацията за постижение и самото постижение, те формулират Закон за оптималното мотивационно състояние, който отразява тяхната зависимост. Законът отчита, че средносилното равнище на мотивация за учене обуславя най-висок успех на ученика в дейността (пак там, с. 50). В тази връзка Л. Десев подчертава, че при много ниско или високо равнище на учебна мотивация, постиженията намаляват (Десев, 2003, с. 363). Учените А. Реан и Я. Коломинский посочват, че познавателната мотивация провокира продуктивната творческа активност в учебния процес (Реан, Коломинский, 2000, с. 57). 

Формирането на учебната дейност изисква време. Тя не може да се осъществява самоцелно и изолирано от другата дейност на детето, разглеждана в нейната съвкупност – игра, общуване. Винаги корелира с готовността на детето за учи­лище – степента на развитие и зрялост на познавателните процеси: мислене, възприятие, наблюдение, памет, учебната мотивация. Учейки, детето се променя динамично. В началото дейст­вията му имат подчертано изпълнителски характер, колкото и атрактивен да е подходът на учителя за организиране на позна­вателната дейност. В този първи етап детето изгражда своята първоначална ориентация. Ученикът просто изпълнява изискванията на учителя и цялото му внимание е обсебено преди всичко от реакциите на учителя. Детето е чувствително единствено към неговото отно­шение, към неговите реакции по повод резултатите от работата. Познавателният интерес все още гравитира около новите училищни атрибути и завладяващата приповдигнатост, породена от срещата с новото, непознатото като усещане и преживяване, но все още не корелира с усвояването на знания и умения. Мотивацията следва твърде противоречивите тенден­ции на преструктуриране и позиции на устойчивост (пак там).

Постепенно, след първия „емоционален шок“, под въздействие на разнообразните по съдържание взаимодействия, за­почва и вътрешното стабилизиране на самосъзнанието, но вече съвсем адекватно на случващото се в училище. Формира се „учебното поведение“. Детето се научава да изпълнява указа­нията на учителя, овладява формалностите на училищния ред. Затова безпрекословно изпълнява предявяваните изисквания на средата, но не ги разбира, не ги желае, продуцира информацията механично и затова всичко, което то постига като учебен резултат, остава „извън него самия“, без да придобие необходимия смисъл, който лежи в основата на съдържателното адаптира­не, разбирането и пълноценното развитие. Прибързаността в приобщаването на детето към училище и директивното му насочване към заучаване подменят формирането на учебна дейност (осъзнатото и продуктивно умение да се учи) с чисто формалното учебно поведение (при което ученикът се превръ­ща в пасивен обект). Това насилствено „вграждане“ на детето в новата социална среда не само, че не помага за изграждането на учебна дейност, но и блокира съзнанието и може да доведе до изключително негативни ефекти върху цялостната му природа. Искреността, доверчивостта и желанието на детето да общува го правят достъпно и по опосредстван път могат да подпомагат изграждането на учебната дейност. Общуването с детето, любовта на учителя, неговото одобрение дават онзи разкрепостяващ кураж, от който детето се нуждае в новата социална реалност. Формират чувството за компетентност, които правят продуктивна всяка дейност. Нито директивните указания в клас, нито недоволството на родителя могат да заменят силата на добронамереното, плодотворно вза­имодействие учител – ученик, на съдържателния мотив за рабо­та, произтичащ от това взаимодействие. Учителят има шанса и възможността, само ако следва една линия на индивидуален подход, съсредо­точавайки цялата си сетивност към създаване на нужната атмосфера на доверие и зачитане, да събуди у детето стремеж за самоосъзнаване и самоусъвършенстване. Да го научи да учи и да се реализира в разнообразния образователен контекст.

Детето не е абстракция, към която може да се подхожда безлично и хаотично. То представлява конкретна завър­шеност, която е „отворена“ и чувствителна към перс­пективата за по-нататъшно изграждане, обогатяване и дооформяне.

Според Р. Кузманова-Карталова „образованието е фундамент за развитието на човечеството“ (Карталова-Кузманова, 2013, с. 1302). Ето защо целите на началното образование се явяват един от най-важните методологически въпроси.

В съвременните нормативни документи за начално образование в България се поставят традиционните цели (усвояване на знания и умения за четене, писане, смятане), а също така и задачи, съответстващи на конкретните културно-исторически традиции.

В труда на Г. Бонева „Основи на началната училищна педагогика“ могат да се открият Целите на българското начално образование в следните документи (по Г. Бонева 2004, с. 55 – 61):

1. Програмният документ „Бяла книга за българското образование и наука“ (Бяла книга за българското образование, 1992).

Първата степен е базисно (основно) образование, което се разделя на два относително самостоятелни етапа: начално образование, с продължителност четири учебни години, про­гимназиално (до гимназиално) образование, с продължителност четири учебни години над началното. „През първия период се извършва системното ограмотяване на ученика и запознаването му с основите па математиката, науките за природата и обществото и изкуствата, главно на интегрален принцип. Особено внимание се отделя на физическото развитие, естетическата култура и придобиването на технически навици“ (пак там, с. 55).

• Концепция за развитие и усъвършенстване на началното учи­лище в Република България (проект)

В нея е записано следното: „Началното училище полага научнообосновани, системни и целенасочени грижи за цялостното развитие на личността. Подготвя съзнателни граждани за труд и реализация в демократично общество, обогатява учениците с ценности, норми и отно­шения, присъщи па съвременните цивилизовани общества; ръководи в максимална степен интелектуалното, нравственото, физическото и общокултурното равнище на ученика, изгражда нагласа и умения за обществено отговорно поведение и общуване. Началното училище обръща особено внимание на здравната култура, грижите за собственото тяло, физическото развитие, моториката и дееспособността па учениците, усилва техните възможности за самопознание и саморазвитие“ (пак там, с. 55).

• Концепция за развитие на образованието в Република България 2014 – 2020 г.

В нея е отбелязано каква е мисията на образованието и е посочена глобалната цел на възпитанието (възпитание, образование, обучение). При определяне на структурните характеристики на образователната система са посочени най-общо целите и задачите, които се решават във всяка от отделните образователни степени (Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г., http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=393; Бонева 2004, с. 55 – 56).

Разглеждайки образователните прогнози, Ж. Савова посочва базисната функция на началното образование в индивидуалното битие, тъй като в този период се овладява  „базисна гра­мотност“ и „базисни умения за социално вграждане и по-нататъшно утвърждаване“. Авторката посочва, че ориентацията на образованието ще бъде свързана с  „осигуряване на климат и на условия за пълно развитие на способностите на всяко дете, както и с насърчаването му да използва тези способности за своето благополучие и благото на обществото. Формиране на интелектуалната свобода и то­лерантност, овладяване на фундаменталните принципи на етиката в съответствие с хуманистичната традиция, формиране на разбиране и на стремеж към създаване на естетически продукти“ (Савова, 1992, с. 16).

Според Г. Бонева, „въз основа на различните определения и интерпретации на целите на началното образование може да се определи една обща цел, която да се декомпозира на няколко подцели. Като цел на образователния процес в началното училище може да се посочи: полагане основите па цялостното развитие на личността, придобиване на компетентности (зна­ния, умения, навици, отношения), които да позволят системното навлизане на началните ученици в различните сфери на човешкото познание. Като подцели могат да се посочат следните: придобиване от учениците на начална грамотност (разбирана като система от знания, умения и навици за четене, писане, смятане, общуване, умения за извършване на основни дейности), формиране на начини на познавателна дейност и отношения, които да съдействат за цялостното интелектуално, емоционално, социално и физическо развитие на учениците в този начален етап от училищното обучение“ (Бонева, 2004, с. 57).

На второ равнище се определят целите за всяка училищна година, съобразно ролята, която има в общата структура на началното образование (пак там, с. 57).

На трето равнище става целесъобразно диференциране на целите на всеки учебен предмет, отчитайки неговото място и значение в общата система от знания, умения, навици, способности, отношения (нагласи, очаквания, ценностни ориентации и др.), които трябва да се усвоят, за да се осигури необходимото общо развитие на ученика чрез осъществяване на пълноценна учебна дейност (пак там, с. 57).

На четвърто равнище се достига до определяне на кон­кретните цели при изучаването на всяка тема, при провеждането на всеки урок или други видове дейности (пак там, с. 58).

На пето равнище могат да се диференцират цели на учителя и цели на учениците, които са свързани със специфичните особености на извършваните дейности и съобразно възрастовите и индивидуални въз­можности, потребности, предпочитания и очаквания (пак там, с. 58).

Придържайки се към целите на началното образование се осъществяват адекватни промени в българското училище и се предоставя възможност на интерактивното обучение като образователна стратегия.

1.2. Интерактивното обучение като образователна стратегия

Концепцията за образование през целия живот е приоритет за образованието в европейското пространство. Глобализацията и развитието на познанието изправят човечеството пред нов начин на мислене. Никога не е рано и никога не е късно за учене. Това е философията на процеса учене през целия живот. Според  И. Колева,  „за да получи подходящо образование, човек трябва сам да осъзнае нуждата от личностно развитие и да бъде мотивиран, не само от материалната страна на тази перспектива, защото съвременният свят, с жестоките си безкомпромисни реалности, все повече изисква висококвалифицирани, високосъзнателни и отговорни за общата съдба човешки същества“ (Колева, 2007, с. 29).

Основните акценти в Националната програма за модернизация на българското образование (2005 – 2010 г.) са: подобряване качеството и ефективността на образователната система и необходимостта от въвеждане на нови методи на преподаване, при които учениците са активна страна в учебния процес. По-конкретно е посочено изискването за използване на интерактивните методи на обучение за превръщане на взаимодействието учител – ученик в партньорство (Национална програма за модернизация на българското образование (2005 –2010 г.), http://www.ndsv.bg/content/231.html).

 В Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищно възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.),във връзка със системата за диференцирано заплащане на учителския труд, един от показателите за качеството на работа на учителя е прилагането на нови методи в преподаването – интерактивни методи на обучение, което обуславя необходимостта от тяхното използване в образователния процес в началното училище (Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 –2015 г.), http://www.minedu.government.bg/left_menu/documents/strategies/nac_programa.html). Несъмнено, според Т. Вълова „предизвикателствата, свързани с технологичната революция, неизбежно налагат използване на актуални технологии в преподаването, чрез които да се постигат по-високи стандарти, адекватни на нуждите от компетенции за „реалния живот“ (Вълова, 2012, с. 381). Всичко това налага извеждане и акцентиране на концепцията за интерактивното обучение.

1.2.1. Концепция за интерактивно обучение

Образователните реформи, които протичат в страната ни, заедно с развитието на нови образователни стандарти, въвеждането на нови дисциплини, нови учебници и учебни помагала, изисква промяна в методиката на обучение. В рамките на Националната програма процесът на обучение е немислим без използване на интерактивни методи на преподаване. В съвременните педагогически практики са разработени и осъществени десетки нови стратегии, методи и техники.

Конструктивизмът е в теоретичната основа на интерактивното обучение, а за Пл. Радев той се превръща във философска основа на иновациите в обучението (Радев, 2010). Той се отличава значително от традиционната представа, че знанието съществува от индивида. М. Михова подчертава, че конструктивизмът „навлиза в обучението като алтернатива на съществуващата практика“ (Михова, 2003, с. 56).